През 1929 година, с подкрепата на принц Луис II се дава началото на първото автомобилно състезание по улиците на Монако. На тази писта всеки пилот имащ завиден контрол и умения спрямо автомобила си може да постигне победа въпреки неконкурентноспособния си автомобил. Пример за това е Сена, който печели цели шест победи в периода 1987-1993 години. Имайки предвид характеристиката на пистата, почти невъзможно е пилот да изпревари пилота пред себе си освен ако не бъде допусната грешка от предният пилот. Пистата свидетелства за изненадващи резултати на пилоти, особено важащи за френските пилоти. Примери за това дават победите на Жан-Пиер Белтоис, спечелил през далечната 1972 година при дъждовно време, също и Оливие Панис с неговото незабравимо състезание през 1996 година, когато започва атаката на първата позиция от средата на стартовата решетка с автомобил на Лижие. Трагични моменти за съжаление не липсват и на тази писта. През 1967 година Лоренцо Бандини намира своята смърт на един от шиканите. Основното оформление на пистата остава непроменено от 1929 година до сега, макар няколко от завоите да са променени с цел намаляване на скоростта. Прочутия тунел на пистата, предлагащ невероятна гледка за зрителите, е изграден през 1973 година под хотела "Льоелс". Безопасността продължава да бъде проблем на пистата, като съоръженията разположени тук са значително по-лоши от колкото тези на други писти приемащи Формула 1. Организаторите на състезанието обаче проявяват склонност да пренебрегнат някои правила с цел Монако да остане в календара на Формула 1 като едно от най-престижните състезания.