Пистата Херес е построена през 1985 година, когато Педро Пачеко, кметът на Херес де ла Фронтера, подкрепя проекта за изграждането на автомобилна писта, която да подобри в световен мащаб популярността на града и типичното за него вино Шери. Първото състезание с присъствието на автомобили от Формула 1 се провежда през 1986 година. Победата извоюва Сена след запомнящ се двубой с Менсъл в едно от състезанията завършили с най-малка разлика между победителя и втория в историята на Формула 1. Следващите две години, през 1987 и 1988, Менсъл успява да вземе реванш, като извоюва блестящи победи над своите съперници. За съжаление кръговете от Формула 1 на пистата Херес не са от най-посещаваните, за сметка на надпреварите от мотоциклетните шампионати. През 1990 година, се случва ужасяващ инцидент с Мартин Донъли, който удряйки едно от предпазните заграждения, изхвърча от автомобила си. Това води до предизвестения край, подсказващ, че пистата няма да бъде още дълго домакин на състезания от Формула 1. През 1991 за провеждането на Гранд При на Испания бива избрана новопостроената писта край Барселона. За последен път пистата Херес е домакин на състезание от Формула 1 през 1997 година, когато на нея се провежда Гранд При на Европа. Именно това последно състезание се оказва решаващо, за излъчването на новият световен шампион, когато двамата претенденти за короната, Михаел Шумахер и Жак Вилньов, участват в епичен сблъсък помежду си и титлата отива при Вилньов, който успява да финишира след като Шумахер се опитва да го изблъска от пистата за което той по-късно бива наказан с дисквалификация от шампионата. Така Вилньов успявайки да се добере до финала печели безценните точки, донесли му световната титла, а първа победа в състезание извоюва Мика Хакинен с екипа на Макларън Мерцедес след като Вилньов е принуден да пропусне и двата Макларъна малко преди финала заради повредите по колата му след сблъсъка с Шумахер. Пистата остава като едно от ключовите тасета за провеждане на тестове за отборите от Формула 1.